Йога

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Част от серията статии за
Индуизъм
Вярвания и обреди
Писания
Свързани теми

Йога (на санскрит: योग) е група от физически, умствени и духовни практики или дисциплини, произлизащи от Древна Индия. Човек, който практикува системата йога, се нарича йогин.

Съществува голямо разнообразие от школи и практики на йога, поставящи си различни цели,[1] като повечето от тях са свързани с религиозните течения на индуизма, будизма и джайнизма.[2][3] Йога е и една от шестте астика – ортодоксалните школи на индуистката философия,[4][5][6] – която приема медитацията за основно средство за постигане на освобождението.

Смята се, че практиките на йога водят началото си от Предведическата епоха, може би още от традициите на Индската цивилизация в III хилядолетие пр. Хр. Йога вече се споменава в „Ригведа“,[7] както и в Упанишадите.[8] Въпреки това, тя вероятно се развива като систематично учение към VI-V век пр. Хр. в рамките на движенията Саняса и Шрамана.[9] Хронологията на най-ранните текстове, описващи йога практики, е неизяснена и понякога свързвана с Упанишадите.[10] „Йога сутра“ датира от II век пр. Хр.[11][12] и става известна на Запад през XX век, след като е популяризирана от Свами Вивекананда.[13] Текстовете на хатха йога започват да се появяват между IX и XI век, като корените им са в тантра.[14][15]

По-късно йога учители разпространяват на Запад осъвременена форма на хатха йога, състояща се главно от пози и асани, следвайки успеха от края на XIX и началото на XX век на Свами Вивекананда.[16] Извън Индия йога се развива в йога като упражнение – базирана на пози техника за фитнес, облекчаване на стреса и релаксация, до голяма степен изключваща традиционното медитативно и духовно ядро на учението.[17][18]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Патанджали, автора на „Йога сутра“, медитиращ в позата падмасана

Санскритското съществително име „йога“ (योग) е производно на корена „юдж“ (युज्) със значение „привързвам, свързвам, впрягам“.[19] Думата произлиза от протоиндоевропейската „юг“ (*yewg-), „свързвам, впрягам“,[20] и е когнатна с българската дума „иго“.[21]

Думата „йога“ за пръв път се използва в духовен смисъл санскритската епическа поезия от втората половина на I хилядолетие пр. Хр. и се свързва с философската система, представена в „Йога сутра“, чиято основна цел е „съединяването“ на човешкия дух с божествения. „Йога сутра“ използва термина „крияйога“ за практическата страна на философската система – „съединяването с върховното“ чрез изпълнение на задължения във всекидневния живот.[22]

Според древноиндийския учен Панини терминът „йога“ произлиза от един от два възможни корена – „юджир йога“ („впрягам“) или „юдж самадхау“ („концентрирам се“).[23] Според традиционните коментатори в контекста на „Йога сутра“ коренът „юдж самадхау“ („концентрирам се“) трябва да се приеме за коректната етимология.[24] Така според Панини, Вяса, първият коментатор на „Йога сутра“, директно заявява, че „йога“ означава „самадхи“ („концентрация“).[25]

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Йогин, седнал в градина

Крайната цел на йога е мокша („освобождаване“), макар че нейната точна форма зависи от философското или богословско течение на съответната школа. В класическата система ащанга йога крайната цел на йога практиката е достигането до състояние на самадхи и оставането в него.

Според американския индолог Дейвид Гордън Уайт, основните принципи на йога са до голяма степен установени към V век, като през следващите столетия се развиват редица техни вариации:[26]

  1. Медитативно средство за разкриване на дисфункционални възприятия и познания, както и тяхното преодоляване с цел освобождаване от всяко страдание, постигане на вътрешен мир и спасение. Илюстрация на този принцип се открива в индуистки текстове, като „Бхагавад Гита“ и „Йога сутра“, в някои произведения на махаяна будизма, както и в джайнистки текстове.[27]
  2. Издигането и разширените на съзнанието от индивидуалността към съвместното съществуване на всеки и всичко. Тези въпроси се обсъждат в източници, като индуистката ведическа литература и нейния епос „Махабхарата“, джайнистката „Прашамаратипракарана“ и в текстове на хинаяна будизма.[28]
  3. Път към всеобщо познание и просветено съзнание, позволяващо осъзнаването на непостоянната (илюзорна, лъжлива) и постоянната (истинска, трансцендентна) реалност. Примери за това има в текстовете на индуистките школи Няя и Вайшешика, както и в будистките текстове на Мадхямака.[29]
  4. Техника за влизане в други тела, създаване на множество тела и други свръхестествени действия. Описвана е в индуистката и будистка тарнтрическа литература, както и в будистката „Саманяпхала Сута“.[30] Някои автори смятат тези практики за твърде отдалечени от основните направления на йога.[31]

Според Свами Вишнудевананда йога има пет опорни точки:[32]

  • Правилни упражнения (асани). Тялото ни е предназначено да се движи и да се упражнява. Ако начинът ни на живот не осигурява достатъчно движение на мускулите и ставите, с времето се появяват болести и дискомфорт. Подходящите упражнения трябва да са приятни за този, който ги изпълнява, същевременно полезни за тялото, ума и духа.
  • Правилно дишане (пранаяма). Йога учи как да използваме максимално дробовете си и да управляваме дишането. Правилното дишане трябва да е дълбоко, бавно и ритмично. Това подобрява жизнеността и прочиства ума.
  • Правилно отпускане. Чрез пълно отпускане на мускулите се подмладява нервната система и се постига вътрешен мир.
  • Правилна диета. Храната влияе върху ума. Йога препоръчва вегетарианска храна.
  • Положително мислене и медитация. Това е най-важната част. Ние сме това, което мислим. Трябва да се стараем да мислим положително и творчески, което ще ни помогне да постигнем отлично здраве и спокоен ум. Положителен поглед към живота може да бъде развит чрез изучаване и практикуване на техниките от философията веданта.

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма консенсус за хронологията на възникване и конкретната поява на йога извън общото разбиране, че тя се появява в Древна Индия. Различни автори отнасят нейното възникване към Индската цивилизация (XXXIII-XX век пр. Хр.),[33][34] предведическа източна Индия,[35] Ведическата епоха (XV-VI век пр. Хр.) и движението Шрамана.[36] Някои изследователи идентифицират изображението на Печата на Пашупати от Индската цивилизация като асана от йога,[37][10] докато други отхвърлят тази интерпретация като спекулативен резултат от проектирането на „по-късни практики върху археологически находки“.[10][34] Според някои изследователи тези хипотези не си противоречат непременно, а йога е резултат от приемственост в развитието на традиция, продължаваща през всички тези епохи.[38]

Предфилософските разсъждения на йога започват да се появяват в писмените източници около V-III век пр. Хр., а през следващите столетия се оформят философските школи на индуизма, будизма и джайнизма, наред с които йога започва да се превръща в съгласувана философска система.[39] През Средновековието йога се развива в множество паралелни традиции. Йога привлича вниманието на образованата западна публика в средата на XIX век, наред с други теми от индийската философия.

Ведическа епоха (1700 – 500 г. пр. Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

Някои изследователи поддържат линейна теория, която се опитва „да интерпретира произхода и ранното развитие на индийските съзерцателни практики като последователен ръст от арийски корен“,[40][41] точно както традиционният индуизъм разглежда Ведите като крайния първоизточник на всяко духовно познание.[42][43] Други предпочитат композитен модел, в който предарийски прототип на йога съществува в Предведическата епоха, но той е усъвършенстван във Ведическия период.[44]

Аскетичните практики, концентрацията и телесните пози, описани във Ведите, може би са предшественици на йога,[45][46] но по думите на Джефри Самюъл „най-добрите ни свидетелства до момента показват, че [йога] практиките се развиват в същите аскетични кръгове, в които и ранните шрамана движения (на будисти, джайнисти и адживики), вероятно около VI и V век пр. Хр.“.[9] На сходно мнение са и други автори, според които философията на йога е част от неведическа система, която включва също индуистката школа Самкхя, джайнизма и будизма - по думите на Хайнрих Цимер: „[Джайнизмът] не произлиза от брахманско-арийски източници, а отразява космологията и антроположията на много по-стара предарийска горна класа в североизточна Индия с корени в същата почва на архаични метафизични разсъждения като йога, самкхя и будизма, другите индиски неведически системи“.[47][48][49]

Предкласическа епоха (500 – 200 г. пр. Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

Класическа епоха (200 г. пр. Хр. – 500 г. сл. Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие (500 – 1500 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Съвременно възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Направления[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на йогин в Делхи, Индия
Статуя на Шива в Бангалор, Индия, изпълняващ йога медитация в позиция лотос.

Съществуват четири различни направления на йога: джнана йога – йога на знанието; карма йога – йога на действието (като карма йоги се характеризират дейните хора); бхакти йога – йога на космическата любов; и раджа йога – царска йога. За основоположник на системата йога се смята мъдрецът Патанджали, който я обособява в творбата си „Йога сутра“ върху съществуващ вече опит на отделни йоги. Терминологията в нея е изцяло взета от Ведите и е съобразена с техния авторитет. Ето защо йога се причислява към една от шестте ортодоксални системи (признаващи авторитета на Ведите) – миманса, санкхя, няя, вайшешика, веданта и йога.[50] Системата йога, изложена в „Йога сутра“ е позната още като ащанга йога (ащ – осем; анга – степен). Тя има осем степени, като всяко следваща степен е свързана с предходните и подготвя следващите:

Практикуване на хатха йога в група
  1. яма – себеовладяване, правила за обществено поведение (между отделните личности);
  2. нияма – кодекс на личното поведение (вътреличностна самодисциплина);
  3. асана – телесни положения, пози, упражнения;
  4. пранаяма – съзнателно управление на ритъма на дишането;
  5. пратяхара – оттегляне от сетивата и относителна независимост на ума от тях;
  6. дхарана – насочване, съсредоточаване на мисълта;
  7. дхяна – задържане на насочената мисъл, медитация;
  8. самадхи – самореализиране, просветление.

Тези осем степени се групират в три вида:

  • нравствена самодисциплина (яма и нияма);
  • телесна самодисциплина (асана, пранаяма и пратяхара);
  • умствена самодисциплина (дхарана, дхяна и самадхи).

Ащанга йога прилага на практика философията на санкхя с цел постигане освобождение (мокша) и съставя класическата йога. Обяснена е от Патанджали в неговата творба.[51] Тази система се опитва да обясни природата на ума и средствата за постигане на крайната, най-висока, но не и последна цел на живота – кайваля, т.е. освобождаването на духа (пуруша) от материята (пракрити). Кайваля е позната още като нирвана, което в превод означава приблизително „не чрез материалното“ и се тълкува като висше състояние на съществуване, освободено от оковите на материалното тяло.

Основна цел на йогата е сливането на човека с природата[51] или с Бога (Брахман).

Извън Индия йога се свързва най-вече с асаните (физическите пози) и пранаяма (съзнателното управление на дишането) в Хатха йога – йогата на тялото, на физическото и умственото здраве, както и в мантра йога.[52][53]

В религиите[редактиране | редактиране на кода]

Будизъм[редактиране | редактиране на кода]

В действителност йога възниква по времето на появата на будизма. Но будистката медитация има отделно развитие от йога. От друга страна дзен-будизмът, като форма на махаяна будизма, е известен със своята близост до йога.[54]

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

Православната църква определя йогата като основополагащо учение на религията индуизъм, което има различни школи, направления и тенденции, а не е просто един от видовете гимнастика. Поради тази причина йогата не се приема от православието.[55][56][57] Някои православни богослови свързват йогата с окултизма, поради което осъждат практикуването на йога.

Някои християни съчетават йога и други аспекти на източната духовност в молитва и медитация, съществува т.нар. християнска медитация.[58] Това е свързано с желанието да се познае Бог по един по-пълноценен начин.[59]

Отношението на Католическата църква към йогата е предимно критично и свързано с опасения от издигане на тялото в култ. Римокатолическата църква не осъжда тези практики, но изразява опасения от свързани с тях рискове. През 1989 година Светият престол изпраща окръжно писмо до католическите епископи, което коментира „източните методи“ на молитва, включително йога. В него се казва, че „разбиран по неадекватен и неправилен начин, символизмът [на човешкото тяло] може дори да се превърне в идол и по този начин в пречка за издигането на духа към Бога.“ Според Ватикана еуфоричното състояние, достигано чрез йога, не трябва да се бърка с молитвата, нито да се приема за признак за Божието присъствие. Освен това писмото предупреждава, че съсредоточаването върху физическата страна на медитацията „може да се изроди в култ към тялото“, а приравняването на телесни състояния с мистицизма „може да доведе до психически смущения, а понякога и до морални извращения.“ Подобни опасения са изразявани още във времето на ранното християнство, когато Църквата се противопоставя на гностицизма.[59]

Някои фундаменталистки християнски организации в САЩ осъждат практикуването на йога като несъвместимо с християнството, свързвайки йогата с приеманото за езическо движение „Ню Ейдж“.[60]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Йога.
  1. ↑ White 2011, с. 1 – 23.
  2. ↑ Carmody 1996, с. 68.
  3. ↑ Sarbacker 2005, с. 1 – 2.
  4. ↑ Feuerstein 2012, с. 25.
  5. ↑ Radhakrishnan 1967, с. 453 – 487.
  6. ↑ Chatterjee 1984, с. 43.
  7. ↑ Werner 1977, с. 289 – 302.
  8. ↑ Deussen 1997, с. 556.
  9. ↑ а б Samuel 2008, с. 8.
  10. ↑ а б в Singleton 2010, с. 25 – 34.
  11. ↑ Whicher 1998, с. 1 – 4, 41 – 42.
  12. ↑ Evans-Wentz 2000.
  13. ↑ White 2014, с. xvi–xvii.
  14. ↑ Mallinson 2012, с. 20.
  15. ↑ Burley 2000, с. 15.
  16. ↑ White 2011, с. 2.
  17. ↑ Burley 2000, с. 1 – 2.
  18. ↑ Jantos 2012, с. 362 – 363.
  19. ↑ Satyananda 2008, с. 1.
  20. ↑ De Vaan 2008.
  21. ↑ Георгиев 1979, с. 7 – 8.
  22. ↑ Whicher 1998, с. 6 – 7.
  23. ↑ Dasgupta 1975, с. 226.
  24. ↑ Bryant 2009, с. 5.
  25. ↑ Aranya 2000, с. 1.
  26. ↑ White 2011, с. 6.
  27. ↑ White 2011, с. 6 – 8.
  28. ↑ White 2011, с. 8 – 9.
  29. ↑ White 2011, с. 9 – 10.
  30. ↑ White 2011, с. 10 – 12.
  31. ↑ Mallinson 2013, с. 165 – 180.
  32. ↑ International Sivananda Yoga Vedanta Centres 2020.
  33. ↑ Crangle 1994, с. 4 – 7.
  34. ↑ а б Samuel 2008, с. 2 – 3.
  35. ↑ Zimmer 1951, с. 217, 314.
  36. ↑ Samuel 2008.
  37. ↑ Possehl 2003, с. 144 – 145.
  38. ↑ Flood 1996, с. 76 – 77.
  39. ↑ Larson 2008, с. 36.
  40. ↑ Crangle 1994, с. 4.
  41. ↑ Flood 1996, с. 87 – 90.
  42. ↑ Crangle 1994, с. 5.
  43. ↑ Aranya 2000, с. xxiv.
  44. ↑ McEvilley 1981, с. 51.
  45. ↑ Jacobsen 2011, с. 6.
  46. ↑ Whicher 1998, с. 12.
  47. ↑ Zimmer 1951, с. 217.
  48. ↑ Smart 1964, с. 27 – 32, 76.
  49. ↑ Crangle 1994, с. 7.
  50. ↑ Евтимов 1992, с. 13 – 14.
  51. ↑ а б Евтимов 1992, с. 17.
  52. ↑ Burley 2000, с. ix.
  53. ↑ Евтимов 1992, с. 19.
  54. ↑ Dumoulin 1988, с. 22.
  55. ↑ Панайотова 2015.
  56. ↑ Българска патриаршия 2015.
  57. ↑ vesti.bg 2015.
  58. ↑ Дончев 2011.
  59. ↑ а б Steinfels 1990.
  60. ↑ Ankerberg 1996.
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йога&oldid=11967793“.